Оценка на химичното състояние на подземните водните тела

МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

Мониторингът, който се извършва за подземните води е мониторинг за качеството (химично състояние) и мониторинг за количеството (количествено състояние).

Мониторингови програми за оценка на състоянието на подземните води.

Разработването на програмите за мониторинг на подземните води има за цел събирането на подробна информация за оценка на количественото и химичното състояние на подземните водни тела на територията на ИБР. Те включват следните програми за мониторинг:

•             Програми за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние;

•             Програма за мониторинг на количественото състояние.

Мрежи за мониторинг и програми за мониторинг изпълнявани в периода на първите ПУРБ (на база на които е изпълнена оценката на състоянието)

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в Източнобеломорски район в периода на първия ПУРБ първоначално обхваща общо 97 броя хидрогеоложки пункта, като в 53 от тях се провежда контролен мониторинг, а в 63 - оперативен мониторинг (в 30 се провежда само оперативен мониторинг, а в 13 и контролен мониторинг). В последствие общият брой на хидрогеоложките пунктове е актуализиран на 112.

Оценката на химичното състояние на подземни води на територията на ИБР е изпълнена на базата на проведения мониторинг в тези 112 хидрогеоложки пункта, като са използвани данни от мониторинга и на още 3 хидрогеоложки пункта, които са отпаднали от мрежите за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние, за които съществуват представителни данни в периода 2010-2014 година.

Мрежата за количествен мониторинг на подземните води на територията на ИБР в периода на първия ПУРБ включва 41 пункта (26 кладенеца и 15 извора), наблюдавани от НИМХ към БАН. Мрежата за мониторинг обхваща 25 водни тела като данните от извършения мониторинг са използвани в процеса на оценка на количественото състояние на подземните води.

В програмата за контролен и оперативен мониторинг всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по показатели разделени в следните групи:

I              група: Основни физико-химични показатели - разтворен кислород, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък - анализират се всички тези показатели във всички пунктовете за подземни води сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).

II             група: Допълнителни физико-химични показатели - нитритни йони, фосфати, желязо общо, манган - анализират се всички или отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).

III            група: Метали и металоиди - олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром - тривалентен, хром - шествалентен, обща а - активност, обща в - активност, естествен уран, радий R226 - анализират се отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове веднъж годишно през трето тримесечие.

IV група: Органични вещества - трихлоретилен, тетрахлоретилен и пестициди (2,4 Д, пендиметалин, манкоцеб, циперметрин, хлорпирифос-етил, имидаклоприд, тиаклоприд, флузилазол, фамоксадон, ципроконазол, пропиконазол, дифеноконазол, метазахлор, S-металахлор, тербутилазин, флорасулам, аминопиралид-калий, тиаметоксам, карбоксин, тирам, дитианон, аминна сол, глифозат, прокиназит, метсулфурон, имазамокс, трибенурон, диметоат, диметоморф, металаксил М, напропамид, метрибузин, флуазифоп-П бутил) - в ограничен брой мониторингови пункта е предвидено еднократно през годината да се извършват анализи. В един мониторингов пункт е предвидено наблюдение на показателя нефтопродукти - еднократно през годината.

За оценка на величината на натиска върху водното тяло при оперативния мониторинг задължително се контролират индикативните на натиска елементи за качество.

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) изпраща на Басейнова дирекция «Източнобеломорски район». Пробите се анализират в Регионални лаборатории към ИАОС в градовете Бургас, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, София и Хасково. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по четири групи показатели.

Оценката на статуса на подземните водните тела по химично състояние е дадена в две категории – добро и лошо, които на картите са оцветени съответно в зелено и червено.

Подходът за оценка на химичното състояние на подземните водни тела е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕС (РДВ), Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство № 18 за състоянието на подземните води и оценка на тенденциите, Ръководство № 17 за предотвратяване или ограничаване на преките и непреките отвеждания и Ръководството за докладване по РДВ през 2016 г. 

Оценката е извършена въз основа на най-строгите прагови стойности, определени при ползване на подземните води за питейно-битово водоснабдяване (Наредба № 9), тъй като всички подземни водни тела се ползват за питейно-битово водоснабдяване.

Оценка на химическото състояние на отделен мониторингов пункт се прави въз основа на състоянието, определено по отделните показатели. При това:

  • ако по всички показатели, състоянието е „добро”, МП се определя в „добро” състояние.
  • ако по един или повече показатели, състоянието е „лошо”, МП се определя в „лошо” състояние.

При това положение, се прави внимателен анализ на първичните хидрохимични данни за показателя (показателите), определящ състоянието като „лошо”. Ако се прецени, че данните не притежават необходимата достоверност, показателят (показателите), може да се отхвърли при крайната оценка на състоянието на подземните води в пункта за мониторинг.

Общата оценка на химичното състояние на подземното водно тяло се извършва чрeз сравнение на т.н. релевантни стойности (РС) и праговите стойности (ПС) за отделните показатели за химическо състояние.