План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район
Източнобеломорски район заема централните части на Южна България и обхваща водосборите на реките Марица, Тунджа, Арда и Бяла река. Те формират началото си на българска територия, след което напускат самостоятелно границите на страната и преминават в Република Гърция и Република Турция. Всичките основни реки в ИБР са част от международния речен басейн на р. Марица, която се влива в Егейско море.
Източнобеломорски район е с площ 35 227 км2, която представлява около 32% от територията на страната.
Хидроложка характеристика (оттокообразуващи фактори)
Основните оттокообразуващи фактори са два вида: климатични и фактори на подстилащата повърхнина. Върху отточния режим влияят и други групи фактори, чиято роля се изразява най-вече в преразпределянето по различен начин на падналите валежи. Такива са растителността и почвената покривка, релефът (наклон и изложение на склоновете, надморска височина, форми, карст), хидрографските характеристики на речния басейн (големина, форма, гъстота на речната мрежа, коефициент на езерност) и не на последно място антропогенната дейност под формата на агротехническите и хидротехнически мероприятия.
От групата на климатичните фактори водеща роля имат валежите (течни и твърди), снежната покривка и температурата на въздуха.
Основни речни басейни. Характерни особености
Източнобеломорски район включва следните водосборни басейни до държавната граница с Турция и Гърция:
- Басейн на р. Марица - трансграничен с Р Гърция и Р Турция;
- Басейн на р. Тунджа - трансграничен с Р Турция, част от международния басейн на р. Марица;
- Басейн на р. Арда - трансграничен с Р Гърция, част от международния басейн на р. Марица;
- Басейн на р. Бяла - трансграничен с Р Гърция, част от международния басейн на р. Марица;
- Басейн на р. Луда - трансграничен с Р Гърция, част от международния басейн на р. Марица.
- Басейн на р. Атеринска - трансграничен с Р Гърция, част от международния басейн на р. Арда.
- Басейн на р. Фишера - трансграничен с Р Турция, част от международния басейн на р.Тунджа.
Съгласно изменение на точка 3 от чл. 152 (1) от ЗВ (ДВ бр. 47 от 2009 г.) в сила от 23.06.2009 г. Източнобеломорски район включва водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река, като към река Тунджа се причислява р. Фишера, към р. Арда се причислява р. Атеринска, а към р. Бяла река се причислява р. Луда.
Река Марица е най-дългата река на Балканския полуостров. Тя има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до държавната граница между България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Водосборната й област до напускане на нашата територия се определя с координатите от 41°45' до 42°45' с.ш. и от 23°35' до 26°20' и.д. Река Марица води началото си от Рила планина, от двете Маричини езера под в. Манчо. Координатите на извора са 42°09'40'' с.ш. и 23°36'00'' и.д. при кота 2378 метра. До границата тя е дълга 321 км, като там координатите й са 41°42'30'' с.ш. и 26°21'40'' и.д. с кота 41 метра. Марица има към 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 100 км са Ракитница — водосборна област 3293 км2 и дължина 145 км, Тополница — площ 1790 км2 и дължина 155 км, Въча — площ 1645 км2 и дължина 112 км, Стряма — площ 22 1395 км и дължина 110 км, Чепеларска — площ 1010 км и дължина 86 км. От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 км2, 46 между 100 и 500 км2 и само 6 реки с водосборни области между 500 и 1000 км2. Притоци на Марица са също и реките Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те се разглеждат като отделни речни басейни. Река Марица със задграничните и притоци събира водите си от почти всички големи български планини - южните склонове на Централна и Източна Стара планина, всички склонове на Средна гора, източните части на Рила, всички северни и източни дялове на Родопите. Най-високите части на тези планини са едни от най-вододайните райони.
Подземни водни тела, разкрити в различна степен на повърхността, в обхвата на Община Пловдив са:
BG3G000000Q013 Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина
BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район