Преки и косвени въздействия от изменението на климата, наводнения и засушаване

В анализа и оценка на риска и уязвимостта в сектор „Води" се констатира:

• повишена е уязвимостта на нашия регион от засушаване и суши, екстремни температури, горещи вълни и наводнения;
• в резултат от климатичните промени се очаква да нараснат случаите с интензивни валежи, които предизвикват внезапни наводнения и щети на фона на общото затопляне и засушаване в региона;
• моделите показват нарастване на количеството на валежите с големи регионални различия.

В разработката чрез изследване на промяната на климатичните параметри по установените сценарии за изменение на климата (RCP4.5 и RCP8.5) за установените времеви хоризонти (2013-2042 г., 2021-2050 г. и 2071-2100 г), е установена тенденцията, че натискът от изменението на температурите и валежите води до нарастване на въздействията във връзка с изменение на количеството и качеството на водните ресурси в отделните речни басейни на страната. За тази цел са изпълнени следните дейности:

• адаптиране на ГИС базиран модел валеж - отток, вкл. калиброване и тестване за всички основни поречия в страната на базата на историческа метеорологична и хидрологична информация за референтния период.
• симулации и моделиране на речния отток с калибрования хидроложки модел за избраните времеви хоризонти, използвайки като вход резултатите от климатичното моделиране с регионалния климатичен модел.
• анализ и оценка на връзките между различни характеристики на базата на хидрометеорологичната информация за референтния исторически период: вътрешногодишното разпределение на месечния отток; интензивните валежи като повторяемост, прагове на интензивността и др.

Въздействията от човешка дейност върху водните тела следва да бъдат разгледани в две основни направления - самостоятелно (както в настоящето, така и в бъдеща перспектива) и съвместно с измененията в климата. Потенциално, всички видове натиск са чувствителни към климатични промени. В този контекст „преки" и „косвени" въздействия се дефинират както следва:

• Преките въздействия афектират естествените системи и процеси (метаболизма на организмите, например) и/или променят ефектите от човешкото въздействие.
• Косвените въздействия са дефинирани като „влияния, вследствие адаптацията на човешката дейност към климатични промени", например повишаването на ретензираните обеми, което води до по-високи концентрации на замърсителите в долните течения.

Механизмът на преките и косвени въздействия върху водните ресурси зависи от спецификата на района, от естествената изменчивост, климатичните и обществени фактори. Очакваните преки и косвени въздействия от климатични промени имат различна интензивност в трите периода 2013-2042, 2021-2050 и 2071-2100 за даден речен басейн:

В резултат от натиска от изменение на климатични фактори като: Повишаване на температурите; Намаляване на валежите; Промени в разпределението на валежите; Интензивни валежи; Топене на ледени масиви; Повишаване на морското равнище,

Очакваните преки въздействия са: Намален отток в реките; Понижени водни нива в язовирите; Понижени нива на подпочвените води; Сезонни промени в оттока; Промени в периодите на снеготопене; Увеличаване на заплахата от наводнения; Засоляване на подпочвените води.

В комбинация с природни и социални фактори като: Понижена способност за регенерация на почвата, свързана с обезлесяване и урбанизация; Повишена потребност от вода за селскостопански, производствени и битови нужди; Влошаване състоянието на съществуваща инфраструктура (язовири, водоснабдителни и канализационни системи),

Очакваните косвени въздействия са: Недостиг на вода за селскостопански, производствени и битови нужди; Въздействия върху производството на храни и износни култури; Въздействия върху производствената инфраструктура; Въздействия върху градските услуги.

Динамиката във времето на очакваните промени в сезонното разпределение на валежите показва сигнали както за вероятни наводнения, така и засушавания през различните бъдещи времеви периоди.

Наводнения - екстремните валежи, както и обложните и продължителни валежи са основна причина за наводненията от флувиален тип. При предизвиканите от екстремни валежи наводнения, оттокът много бързо се трансформира във висока вълна и поради това времето за реакция и защита обикновено е много кратко. Това допълнително усилва потенциалния неблагоприятен ефект от бедствието. През последната декада се наблюдава много добре изразена тенденция към нарастване на опасността от такива валежи. За периода от 24 години в 23 максималният денонощен валеж е над 100 mm, но има седем години с измерен максимален денонощен валеж над 200 mm, като 5 от тях са в периода 2005-2011 г. Именно промените в максималните денонощни валежи от над 100-200 mm/24h, които показват тенденция към нарастване през последните години, са фактор за повишения риск от наводнения и свързаните с тях други природни бедствия, като свлачища, ерозия и др.

Възможни последици от наводненията са: брегова ерозия, отлагане на наноси; раздвижване на стари утайки и съпътстващи замърсители, повишена мътност, влошаване качествата на пресните води; унищожаване на речна и крайречна флора и фауна и др.

Засушаване - природно явление, което възниква по-скоро постепенно, а не внезапно, за разлика от наводненията. От метеорологична гледна точка засушаването се асоциира със сухи периоди с различна продължителност и степен на засушаване. Основната мярка за засушаване е недостатъчното количество валежи за определена дейност, както и времето на падането им, разпределението и интензивността на този дефицит по отношение на съществуващите запаси, потреблението и използване на водата (напр. растеж на селскостопански култури, напояване, ниво на водохранилище). Продължителността и обхвата на засушаванията са неизвестни, тъй като валежите са непредсказуеми по количество, продължителност и местоположение.

Наблюдаваните и очаквани въздействия от климатичните промени показват като цяло средно увеличение на наблюдаваната средногодишна температура и намаление на валежите. Високите температури на въздуха в съчетание с валежния дефицит през летния сезон ще увеличат риска от всички видове засушаване - метеороложко или климатоложко, хидроложко, селскостопанско и социо- икономическо. Метеороложкото засушаване е резултат от недостиг на валежи, докато хидроложкото засушаване описва дефицит на обема на водоснабдяване. Селскостопанското засушаване е свързано с недостиг на вода за растежа на растенията и се оценява като недостатъчна почвена влажност за компенсиране на загубите от сумарното изпарение.

В България през следващите десетилетия се очаква затопляне и редуциране на валежните количества, особено през топлото полугодие. Възможни последици от засушаването са: неспособност за задоволяване на нуждите за вода; увеличена концентрация на замърсители; повишена мътност; влошаване качествата на пресните води; въздействие върху влажни зони; пресъхване на водни тела в района; унищожаване на речна и крайречна флора и фауна; риск от горски пожари и др.

Недостиг на вода - продължителен дисбаланс между потреблението и наличния воден ресурс в регион, характеризиран най-често от засушлив или сух климат и/или засилен от рязко повишаване на потреблението, във връзка с нарастване на населението и/или селскостопанските нужди.

Засушаването е естествено явление, докато водния недостиг може да се приеме като резултат от антропогенното въздействие. Двата процеса са различни по произход и проява, но обикновено се наблюдават заедно поради съвпадение на обстоятелствата. Типични характеристики и за двата процеса са намаленият речен отток и приток към язовирите, езерата и водоемите и намаляване на влажните зони.

Климатичните промени могат да създадат или засилят недостига на вода в даден регион, като причините за това може да се разглеждат самостоятелно или като съвкупност от:

•  намаляване или изчерпване капацитета на водоизточниците;
•  много висок дял на загубите на вода по пътя до потребителите, което води до неоправдана свърхексплоатация на водоизточниците;
•  повишаване на търсенето на вода за определени населени места и/или сектори на икономиката, което не може да се покрие с наличния капацитет на водоизточниците;
•  голям дял от използвания обем на водите в страната е за напояване.