Закони

Националната нормативна уредба се основава на основните принципи, на които стъпва европейското екологично право в сектор „Управление на водите”. Националното ни законодателство е хармонизирано с европейското право. Аналогично на европейското право, българската нормативна уредба съдържа един рамков Закон за водите и редица специфични подзаконови актове.

  • Конституция на Р. България

В правната система на Република България въпросът за държавното управление на водите намира своето първо присъствие и нормативно решение още в Конституцията на страната, по-точно в чл. 18, ал. 1, където наред с подземните богатства, водите „определени със закон” са дефинирани като обект на изключителна държавна собственост. Това е основно отправно положение за по-нататъшната разработка и развитие на нашето законодателство в областта на водите и тяхното управление.

По своето съдържание, нормативната уредба се разделя на обща и специална. Основният правен акт на общата нормативна уредба е Законът за водите. Специалната нормативна уредба се съдържа в останалите законови и подзаконови нормативни актове към тях, които развиват правната рамка в отраслово или специфично функционално направление, като тяхната задача е да създадат и/или да доразвият посочените в Закона за водите основни положения относно онези отраслови правоотношения, които имат връзка с използването на водните ресурси, както следва: 1. опазване на водите и здравеопазване; 2. водоснабдяване и канализация; 3. хидроенергетика; 4. хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите; 5. рибарство и аквакултури; 6. промишлено водоползване 7. строителен процес във водния сектор; 8. други.

  • Закон за водите

Законът за водите е основополагащ за водния сектор нормативен акт, който има задачата да уреди подробно всички най-важни групи правоотношения, свързани с опазването и използването на водите в Република България.

Целта на Закона за водите е осигуряване интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване здравето на населението, като се създадат условия за осигуряване достатъчно количество и добро качество на водите; намаляване замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните води и тези на Черно море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества; намаляване и/или прекратяване заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества.

Законът за водите урежда:

Правото на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения – предвидени са видовете собственост, съсобствеността, придобиването право на собственост и ограниченията върху нея;

Режимът относно издаването, изменението, продължаването и прекратяване действието на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект;

Концесионният режим – обхваща особено право на водовземане и ползване на водностопански системи и съоръжения и предоставяне правото на концесия за добив на минерална вода; процедурите по отдаване на концесия се осъществяват по реда и по правилата на Закона за концесиите;

Опазването на водите и водните обекти – включва комплекс от разнородни дейности и по тази причина предвидените в закона мерки за опазване на количеството води и тяхното качество намира уредба на подзаконово ниво чрез множество наредби;

Защитата от вредното въздействие на водите, включително и от наводнения;

Управлението на водите – управление на национално и басейново ниво; органите на управление; плановете за управление на речните басейни; мониторингът на водите и на зоните за защита на водите; специализираните водностопански карти, регистри и информационна система; контролът върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения;

Финансовата организация и икономическо регулиране – предвидени са следните видове такси: за използване на водите; за ползване на воден обект; за замърсяване; концесионни плащания. Следва да се отбележат и таксите, събирани за издаване на комплекси разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда; управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и предоставянето на ВиК услуги, както и регистрирането на Асоциациите по ВиК и на ВиК операторите;

В новата Глава единадесета “а” „Управление, планиране и изграждане на ВиК системи. Предоставяне на ВиК услуги. Единна информационна система за ВиК услуги. Регистриране на асоциации по ВиК и на ВиК оператори”, приета с измененията на закона от 2009 г., се дава уредба на: планирането и изграждането на ВиК системи; генералните планове; изграждането на ВиК системите; режимът на определяне и промяна на границите на обособените територии; асоциациите по ВиК; ВиК операторите и формите на възлагане на дейността по предоставяне на ВиК услугите – концесия и договори с действащите оператори; статутът на ВиК операторите; регистър на асоциациите и ВиК операторите.

Правни дефиниции и административно-наказателна и гражданска отговорност.

Наредби

Пълен списък на наредби, свързани с управление на води може да намерите тук.

Някои подзаконови нормативни актове, свързани със Закона за водите:

  • НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти

В Наредбата се уреждат емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Извън обхвата на наредбата остават заустванията на отпадъчни води в подземни води. Наредбата цели да се предотврати и/или преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и вредните вещества, попадащи в обхвата й. Министърът на околната среда и водите е натоварен с функции по контрол на мониторинга на отпадъчни води, съдържащи опасни и вредни вещества, указани в Приложение  към наредбата, както и на мониторинга на водите на водните обекти, които са повлияни от заустването на отпадъчни води.

 

 

  • НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места

С Наредбата се дава регламентация на третирането на отпадъчните води, използвани в промишлеността и производството, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции и с нея се цели опазване на водите от замърсяване с токсични, вредни и опасни за околната среда вещества. От обхвата на Наредбата са изключени дейностите по заустване на производствени отпадъчни води във водни обекти.

 

  • НАРЕДБА № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

С Наредбата се определят изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Наредбата има за цел да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода, като регламентира изисквания към качеството и безопасността й. Регламентирани са задълженията на водоснобдителните организации да доставят питейна вода, която отговаря на изискванията, както и изискванията за мониторинг за качеството на питейно-битовите води за съответствие с тези изисквания, в т.ч. честота на вземане на проби и методите на изпитване. Наредбата включва и реда за отстраняване на несъответствия и ограниченията за ползване на вода, реда за разрешаване на отклонения в качеството на питейната вода, както и задълженията на Регионалните здравни инспекции и на водоснабдителните организации да информират потребителите за качеството на питейните води, а Министерство на здравеопазването – да публикува национални годишни доклади за качеството на водата за питейно-битови цели.

 

  • НАРЕДБА №12 за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване

С Наредбата се определят изискванията към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване, тяхното категоризиране и условията за измерване, вземане на проби и изпитване на показателите

 

  • НАРЕДБА № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане

Определят се изискванията към мониторинга и класификацията на качеството на водите за къпане (плажовете, но на морето, реки и язовири, но не и за басейни); управлението на качеството на водите за къпане; предоставянето на информация на обществеността относно качеството на водите за къпане; реда за определяне на нови зони за къпане; компетенциите на Регионалните здравни инспекции, кметовете на общини, областните управители, басейновите дирекции.

 

  • НАРЕДБА № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи

Водоснабдителните системи се проектират така, че да се постигне комплексното използване и опазване на водните ресурси. При проектиране на водоснабдителните системи на производствени сгради се предвижда оборотно използване на водата за производствени нужди, освен ако това е икономически неизгодно и технически неприложимо. Дадени са правни дефиниции на понятия, елементи от водната техническа инфраструктура като „Външен водопровод”, „Водопроводна мрежа”, „Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа”, „Сградно водопроводно отклонение” и др.

  • Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

Съгласно тарифата за правото на ползване на водите се заплаща такса:

1. за водовземане от:

а) повърхностни води;

б) подземни води;

в) минерални води;

2. за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от повърхностните води;

3. за замърсяване за:

а) заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

б) отвеждане на замърсители в подземните води.

Не се заплаща такса за водовземане:

  1. за задоволяване на собствени потребности на гражданите в случаите на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите;
  2. в случай на пожарогасене;
  3. с цел отводняване, когато се извършва за защита от вредното въздействие на водите;
  4. от обществени чешми за лични нужди на гражданите, водопой на животни и др. в случай на общо водовземане. от повърхностни води под 10 l/s чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими при изграждането на даден строителен обект, като полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите;
  5. при управление на рибните ресурси, възложено на сдружения на лица, упражняващи любителски риболов в реки, стари речни корита или изкуствени водни обекти - държавна собственост, определени само за любителски риболов.

За общините е от съществено значение текстът, че в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата се определя, както следва:

1. Е = 0,020 лв./куб. м за периода 2015-2017 г.

2. Е = 0,025 лв./куб. м за периода 2018-2020 г.

3. Е = 0,060 лв./куб. м от 2021 г.

Това означава значително повишение на екологичните такси за изпускане на отпадъчни води в градските канализации, в случаите, когато общините не са изградили до посочените години пречиствателните съоръжения за отпадъчни води от населените места в съответствие с изискванията.  

 

  • Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се явява специален по отношение Закона за водите и урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК операторите) и контрола върху тях, а така също и създаването на Националната информационна система за ВиК услугите. На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез:

  • Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги – определят се методите за регулиране на цените на ВиК услугите, предоставяни от ВиК операторите;

  • Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги – определят се дългосрочните нива на показателите за качество на ВиК услугите, условията и редът за формиране на годишни целеви нива на показателите за качество на тези услуги и начинът на отчитането им, елементите и параметрите на бизнес плановете, редът за контрол на изпълнението им; от ДКЕВР са утвърдени и публикувани и УКАЗАНИЯ за прилагане на Наредбата;

  • Наредба № 1 за утвърждаване на Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи – с методиката се определят правилата за осъществяване на контрол върху състоянието на водоснабдителните системи в урбанизираните територии и анализа на тяхното състоянието, както и размерът на общите загуби на вода;
  • Наредба за условията и реда за регистриране на експертите за осъществяването на контрола на ВиК операторите – определят се условията и редът за регистриранe на експертите, които подпомагат дейността на ДКЕВР;
  • Тарифа за таксите, които се събират от КЕВР по Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – определя се размерът на годишна такса ВиК регулиране;
  • Устройствен правилник на КЕВР и на нейната администрация – издаден е на основание Закона за енергетиката, но в него се съдържат правилата за дейността на комисията в качеството и на воден регулатор.
  • Закон за опазване на околната среда

Уредени са системите за контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда, системите за мониторинг на компонентите на околната среда. Водите са разгледани като отделен компонент на околната среда. Посочени са целите на държавната политика по опазване и използване на водите. Място намират екологичните оценки и оценките на въздействието върху околната среда на въздействието на инвестиционните предложения и отделни дейности върху компонентите на околната среда, включително и върху водите. В закона са уредени условията за издаване на комплексни разрешителни и техният обхват, Националната система за мониторинг, която се състои от национални мрежи за мониторинг и наред с мониторинга върху останалите компоненти на околната среда включва мониторинг на валежите и повърхностните води, мониторинг на подземните води, мониторинг на морските води.

  • Закон за общинската собственост

Със закона се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, в т.ч. и със съоръжения, инсталации и апаратура, в обхвата на водния сектор.