Мониторинг на подземни води

Данните от физикохимичното състояние на подземните води, част от националната база данни за подземни води в ИАОС в контролен мониторингов пункт за химичното състояние на подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018 може да видите тук.

Мониторинг на подземните води

Мрежите за мониторинг на подземните води са регламентирани със Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД -182/26.02.2013г. Те се състоят от пунктове за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води, пунктове за мониторинг на зони за защита на водите, както и пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните води – измерване на водно ниво в кладенци и на дебити на извори. Мрежата за химичното състояние обхваща 277 пункта за контролен мониторинг, 113 пункта за оперативен мониторинг, като 52 от горните пунктове, подлежат едновременно на контролен и на оперативен мониторинг. За Източнобеломорски басейнов район са определени 67 пункта за контролен и 45 пункта за оперативен мониторинг

Пунктовете за мониторинг на количественото състояние на подземните води включват: 244 пункта за измерване на водно ниво и 102 пункта за измерване на дебити. Съгласно заповедта 331 пункта от мрежата за количествен мониторинг се обслужват от НИМХ, а 1 пункта се обслужват от РЛ - Пловдив на ИАОС.

Пробите от подземни води се пробонабират и анализират от лабораториите на ИАОС по показателите посочени в гореописаната Заповед. 
Измервани показатели са разделени в четири групи:

  • основни физикохимични показатели – разтворен кислород, рН, Електропроводимост, нитратни йони NO3, амониеви йони NН4, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък;
  • допълнителни физикохимични показатели - нитритни йони, фосфати, общо желязо, манган;
  • специфични замърсители на подземни води – метали и металоиди – олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром – тривалентен, хром – шествалентен, стронций (от природен произход), α – активност, β – активност, естествен уран, Радий R226;
  • специфични замърсители на подземни води - органични вещества – трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, атразин, DDT/DDD/DDE, диелдрин, дрини, ендосулфан, ендрин, метоксихлор, HCH – съединения, пропазин, симазин, хептахлор, хлордан, 2,4 Д, ацетохлор, пендиметалин, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, тебуконазол, хлорпирифос, трифлуоралин, алахлор, циперметрин, хлорпирифос-етил, имидаклоприд, тиаклоприд, флузилазол, фамоксадон, ципроконазол, пропиконазол, дифеноконазол, метазахлор, S-металахлор, тербутилазин, флорасулам, аминопиралид-калий, тиаметоксам, карбоксин, тирам, дитианон, аминна сол, глифозат, прокиназит, метсулфурон, имазамокс, трибенурон, металахлор, диметоат, диметоморф, металаксил М, напропамид, метрибузин, флуазифоп-П бутил

Честотата на пробонабиране при контролния мониторинг е 2 или 4 пъти годишно, като за основните физикохимични показатели честотата е – 2 до 4 пъти /годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е – 1 до 4 пъти /годишно; за металите и металоидите е 1- 2 пъти, като само за отделни метали честотата на пробонабиране е 4 пъти годишно. За органичните вещества – 1 път/ годишно. За 84 пункта, определени за мониторинг на зоните за защита на водите в Дунавски басейнов район честотата на пробонабиране на елементите за мониторинг не съвпада по период на пробонабиране с тези от контролен и оперативен мониторинг- за основните физикохимични показатели честотата е 1 път годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е 2 пъти годишно и за металите и металоидите също 2 пъти годишно. В тези пунктове са определени същите групи показатели за анализ, с изключение на радиологичните показатели: α – активност и β – активност, които няма да се анализират. На оперативен мониторинг подлежат само пунктове, където е определено лошо състояние на подземните води в подземните водни тела. Резултатите от измерванията се въвеждат от регионалните лаборатории чрез лабораторния програмен модул GWLaboratory, като данните са достъпни за съответната басейнова дирекция, а чрез административния програмен модул информацията се изтеглят в националната база данни за подземни води в ИАОС.