Международно десетилетие на водата

Международно десетилетие на водата ”Вода за живот” 2005-2015

Световният ден на водата - 22 март  през 2005 г. - отбелязва началото на ново десетилетие на ООН за действие в областта на водите. Общото събрание на ООН обявява периода 2005 - 2015 г. за  Международно десетилетие за действие “Вода за живот ".

Десетилетието “Вода за живот” 2005-2015 акцентира върху свързаните с водата програми и участието на жените. ООН се надява, че Десетилетието ще увеличи шансовете за постигане на международните цели, свързани с водата и Декларацията на хилядолетието на ООН .

 

Резолюцията на Общото събрание на ООН настоятелно призовава за комуникация и социална мобилизация както на световно, така  и на национално ниво. Докато голяма част от посланията на глобално и регионално ниво за  водата и канализацията до този момент са били насочени, доста успешно, към мобилизиране на ресурси и укрепване на политически и правителствени ангажименти, налице е спешна необходимост от засилване на тези усилия, които са специално насочени към повишаване на ангажираността и участието на обществото. С цел опазване на здравето, безопасното водоснабдяване и адекватната канализация се разглеждат като основни права на човека. Днес  почти 1,1 млрд. души имат неадекватен достъп до вода, а 2,6 милиарда са без подходящи хигиенни условия.

 

Основни послания на десетилетието:

• 83 %  от населението на света използва усъвършенствани източници на питейна вода, но 1,1 млрд. души все още нямат достъп до безопасна питейна вода.
   
• Напредъкът в Субсахарска Африка е впечатляващ, от 49% покритие през 1990 г. до 58% през 2002 година. Но този темп на напредък няма да бъде достатъчен за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 година.
   
• Повече от половината население на света използва вода, която се отвежда по тръби до домовете им, което ги освобождава (предимно жени и момичета) от бремето да носят вода  и защитава тяхното здраве.
   
• Без рязко ускоряване на темпа на напредък, светът няма да може да изпълни целта за канализация за половин милиард души.
   
• Около 2,6 милиарда души - половината от развиващия се свят - нямат достъп до подобрена канализация.
   
• Въпреки големия напредък в Южна Азия, малко повече от една трета от населението й използва подобрена канализация; достъпът до подходящи санитарни условия в Субсахарска Африка е само 36%.
   
• Глобалното нарастване на населението неутрализира много от вече постигнатото. Въпреки че повече от един милиард души имат достъп до подобрена канализация между 1990 и 2002 г., населението, което не е обхванато е намаляло само със 100 милиона.
   
• От този момент до 2015 г., трябва да се положат по-големи усилия, за да се обхванат бедните и хората в селските райони, чиято нищета обикновено е скрита зад осреднените данни на национално ниво.

 

Европейското право в разглежданата област включва 20 директиви, както и решения и ръководства на ЕК за прилагане на европейското законодателство. Няколко европейски директиви са от ключово значение за околната среда, биоразнообразието и социално-икономическия живот:

• Директива 2000/60/ЕО от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

Приемането на Рамковата директива за водите  (РДВ) от Европейския съюз през 2000 г. е основополагаща стъпка, тъй като с нея се въвежда нов законодателен подход за управление и защита на водите, основаващ се не на националните или политическите граници, а на природните географски и хидроложки образувания — речните басейни. В директивата се изисква също така координиране на различните съответни политики на ЕС и е зададен точен времеви график за предвидените дейности, като е поставена целта до 2015 г. да бъде постигнато добро състояние на всички води в Европа.

Какво е Рамкова директива за водите?

РДВ влезе в сила на 22 декември 2000 г. Нейната цел е установяването на рамка за защита на водите (повърхностни, подземни, крайбрежни или международни). Чрез РДВ страните от ЕС се задължават да предпазват от бъдещо влошаване и да подобряват качеството на водните екосистеми. Основната цел е постигането на “добро екологично състояние” до 2015 г. За критерий се използват водни екосистеми (флора и фауна) в естествения им вид.

РДВ борави с трите основни елемента на водната екосистема

• Качество на водата – влошавано от антропогенно замърсяване, включително от химикали (торове и пестициди), селищни или индустриални отпадъчни води (перилни препарати, повърхностно активни вещества, химикали от фармацевтичната промишленост и др.), увреждането на реките от ВЕЦ и др.
• Количество на водата (хидроложки режим – обем и отток) – влошавано от засушаване, канализации, язовири, промяна и унищожение на естествените речни корита за всякакви човешки нужди като селско стопанство, индустрия, транспорт, добив на електроенергия и др.
• Водни местообитания (морфология на реки, езера и морски брегове) –влошавани от интензивно земеделие, почвена ерозия и строеж на инфраструктура.

Качество, количество и местообитания са еднакво важни и взаимозависими  фактори за достигането на “добро екологично състояние”, ето защо е необходимо да поддържаме зависимите от водата екосистеми в състояние възможно най-близо до естественото и внимателно да контролираме начина на използване на водния ресурс.

Какво е “добро екологично състояние”?

“Добро екологично състояние е състоянието на повърхностното водно тяло, в което стойностите на биологичните качествени показатели за повърхностното водно тяло показват ниски нива на изкривяване, получени вследствие човешки дейности, и те се отклоняват незначително от състоянието на повърхностно водно тяло в ненарушени условия.”

Басейновият принцип за управление на водите

За постигането на ефективна и съгласувана политика за водите в РДВ е въведен принципът на Басейново управление. Постигането на добро състояние на водите във всеки отделен речен басейн ще бъде по-лесно при координиране на мерките за повърхностните и подземните води, принадлежащи към една и съща екологична, хидроложка и хидрогеоложка система. За да се осигури участието на широката общественост, включително водоползвателите, в управлението на речните басейни, е необходимо наличието на подходяща информация за планираните мерки и да се докладва за напредъка, постигнат при тяхното прилагане, с оглед широката общественост да се включи преди да бъде прието окончателното решение за необходимите мерки.

Какво друго РДВ може да направи за Европа?

Изпълнението на Директивата и постигането на “добро екологично състояние” освен екологичните ползи като пряко следствие от опазването и подобрението на качеството на водите, ще доведе и до други ясно забележими социално-икономически ползи:
Повишаване на сигурността. Екстремните хидрологични условия от 2002 и 2003 г. показаха колко е зависим нашият социален и икономически живот от острата липса или катастрофалното изобилие на вода. Инфраструктура, домове и земеделска земя бяха разрушени от наводненията през 2002 г., а лятната суша на 2003 г. доведе до огромни горски пожари, унищожаване на значителни земеделски площи – щети измервани с милиарди. Дългосрочното интегрирано управление, възстановяване и защита на естествения природен потенциал на водите ще балансира екстремните условия, свеждайки щетите от бедствия до минимум.

Еднократни плащания и само за най-правилните мерки при третиране на водните проблеми. РДВ изисква цялостни изследвания на условията на водните тела и техния водосборен басейн с цел предприемането на необходими мерки за третиране на съществуващ или потенциален проблем. По този начин всички инвестиции ще бъдат по-адекватно използвани, по-ефективни и с по-дългосрочен ефект от решенията “на парче”.

По-малки плащания в бъдеще за пречистване на битови води. Сега битовите консуматори често плащат за пречистване на замърсени от индустрията или селското стопанство води. Чрез РДВ се въвежда принципът “замърсителят плаща”, което означава, че всеки ще плаща според замърсяването, което причинява. Ако РДВ постигне целите за “добро екологично състояние”, очакваният резултатът е по-добро качество на водите. Пряко следствие от това ще е и по-малката нужда от пречистване, т. е. намаление на разходите.

Вода с високо качество. Недостигът на вода, причинен от неефективно управление, причинява големи неудобства и потенциален здравен риск за битовите потребители и високи цени за фермери и промишленост. Изпълнението на РДВ и нейните ценови механизми ще подобри управлението на водите и ще доведе до устойчиво и висококачествено обслужване на местно ниво.

Речни, езерни и брегови местообитания и техните растителни и животински съобщества на разположение на всеки. Освен директните икономически ползи, водните екосистеми създават и поддържат богато биоразнообразие и прекрасни места за отдих – качества, които в момента са недооценени. Сладководните екосистеми са извор на живот за флора и фауна и поддържат изобилие от различни видове птици, растения и риби. Това ги прави изключително привлекателни за почивка и развлечение, което подпомага местната икономика и селско стопанство.

Риболов и туризъм. Това са две важни икономически дейности директно свързани със “здравето” на водните екосистеми. Ако замърсените реки и езера достигнат “добро екологично състояние” в тях отново ще се лови риба, което може да бъде средство за местните общности да привличат туристи и да развиват други свързани с това дейности.

Работни места. При изпълнението на РДВ ще се създадат работни места на местно ниво в администрация и други сектори. Например, при създаването на мрежи за мониторинг или реализирането на различни проекти за реки, езера и т. н., спомагащи постигането на “добро екологично състояние”, ще бъдат разкрити нови работни места в сектори като туризъм и услуги.

• Директива 2007/60/ЕО  от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения

Цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения и намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. С това изменение се осигурява нормативно уреждане на принципите на тази директива и подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:

1. Предварителна оценка на риска от наводнения – до 2011 г. – за речни басейни и прилежащите им брегови зони;
2. Изготвяне на карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения – до 2013 г. - за местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди такъв;
3. Изготвяне на планове за управление на риска от наводнения – до 2015 г. – за зоните с идентифициран реален риск от наводнения или може да се предположи такъв.

• Директива  2006/7/EО от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане

Определя общоевропейски изисквания за водите за къпане (плажове), които трябва да се спазват от страните членки на ЕС,  изискванията за честота и методи за мониторинг на качеството на водите, както и изискванията за информиране на потребителите за качеството на водите за къпане. Директивата въвежда освен задължителни показатели, които се въвеждат от здравна гледна точка, така и препоръчителни показатели. Достигането на последните е от съществено значение за промоция на туристическите места, в които има води за къпане/плажове.

• Директива от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО)

Определя задълженията на страните членки на ЕС да преустановят изпускането на отпадъчни води във водоемите без наличието на пречиствателни станции за отпадъчни води  и за изграждане на канализационни системи за населените места над 2000 е.ж. За старите страни членки срокът за агломерациите над 10 хил.жители изтече през 2000 г., а за агломерациите над 2000 ж. – през 2006 г. За България са определени по-дълги периоди – съответно 2010 г. и 2014 г.

• Директива  98/83/ЕО от 3 ноември 1998 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека

Директивата въвежда общоевропейски изисквания, на които трябва да отговарят водите за питейни цели с цел защита здравето на хората, мястото и периодичността на мониторинга и методите за лабораторни изследвания на качествените показатели на питейните води, задълженията на страните членки да изготвят доклади за качеството на питейните води и да информират потребителите.

• План за опазване на водните ресурси на Европа, 11 ноември 2012 г. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Планът за опазване на водните ресурси в Европа е най-важният документ, одобряван от ЕК през последните години. Неговата цел е  да фокусира вниманието на страните членки на Общността върху основните предизвикателства, свързани с водните ресурси в Европа, необходимостта от подобряване на прилагането на законодателството и набелязване на ключови мерки за това.