За зелените противошумови бариери

Съображения и препоръки относно използването на противошумови бариери от дървета / храсти

I. Общи съображения:

Използването на насаждения от дървета и храсти, макар и с добър психо-акустичен ефект (с оглед на факта, че звуковият източник вече не е видим) не допринася значително за буфериране и редукция на шума по пътя на неговото разпространение.

Съществуват множество фактори, които оказват влияние върху разпространението на шума в пространството – като скорост и посока на вятъра, температура и влажност. Опростявайки модела, може да използваме съществуващото практическо правило, което гласи, че шума затихва с около 21 dB на разстояние от около 30 метра (това е така, ако се предположи, че има налично свободно пространство от около 30 метра между източника и изложения на шум реципиент). 

Някой, би могъл да предположи, че засадени дървета или храсти биха допринесли дори за още по-значителна редукция. Установено е, че дърветата и храстите не отразяват или поглъщат звука по съвместим със специализираните противошумови бариери начин. Вместо това, те само абсорбират част от звуковата енергия (поради тази причина, колкото по-гъсто са разположени дърветата/храстите, толкова повече енергия ще бъде погълната).

Широколистните дървета имат по-големи разстояния между листата, т. е. са по-малко плътни – така предоставят по-големи пространства за разпростарение на звуковата енергия около обекта. Допълнително, през есента, когато листата падат, широколистните дървета губят изцяло способността си за редукция на шума. От друга страна, иглолистните дървета са по-плътни и поради това могат да улавят звукова енергия. Храстовидните растения действат по същия начин като дърветата – колкото са по-гъсти, толкова по-значителна редукция на шума биха постигнали.

Изследванията са установили, че усилията за резултантна редукция на шума посредством засаждане на дървета/храсти, особено в гъсто населени градски райони не са оправдани. Средно, може да се каже, че при 30 метра гъсто засадени иглолистни дървета бихме постигнали само около 5 dB(A) обща редукция на шума от източника при реципиента. Поради това, може да се заключи, че макар и да има полза от наличието на дървета и храсти по пътя на разпространение на шума, за постигане на задоволителна резултантна редукция на шума в градска среда е необходимо използването на специализирани, точно оразмерени и подбрани като материал противошумови бариери

.

II. Основни технически рамкови параметри:

Обща редукция от 5 – 8 dB(A) при буфер с широчина 30 m

Редукция на шум от пътен трафик, основни положения
Път със скорост < 60 km/h	Път със скорост ≥ 60 km/h
Засаждане на буфер, широк между 6 и 15m, височина ≥ 9m, с отстояние от централната линия на най-близката пътна лента между 6 и 15m	Засаждане на буфер, широк между 20 и 30m, височина ≥ 9m, с отстояние от централната линия на най-близката пътна лента между 15 и 25m

Легенда:

Setback	пространство
Tree/Shrub Buffer	Буфер от дървета/храсти
10 feet	3.048 meter
55 mph	88.514 km/h

III. Препоръки при засаждане на противошумови растителни бариери 

Принципът на засаждане е подобен като при засаждането на визуални и противовятърни бариери – от основно значение е изборът и подреждането на използвания материал (дървета, храсти).

Редукцията на шума се постига посредством отразяването му, поглъщането, или комбинация от двете. Повечето специализирани бариери функционират чрез отражение на звуковата вълна (Вж. Пример № 1). Ефективността на подобни бариери е толкова по-голяма, колкото по-близко разположени са те до източника (отчитайки и фактора безопасност). При тези бариери, растенията постигат ефект на рафиниране на визуалното им въздействие, както и допълнително намаляване на звуковото ехо (реверберация).

Земни насипни съоръжения се използват в комбинация с дървета/храсти – с цел отразяване / поглъщане на звука, тогава когато наличното пространство е ограничено (Вж. Пример № 2). 

Използването на растения за редукция на шума е възможно в случай на наличие на достатъчно адекватно пространство за целта. За да има ефект от растителна противошумова бариера, тя трябва да се състои от няколко реда с широчина от 12 – 23 m. Първият растителен ред трябва да бъде засаден на приблизително разстояние 15 m от пътя или от област, която не предполага натрупване/задържане на сняг през зимата.

Най-добрата целогодишна защита от шума се осигурява от иглолистни или вечнозелени насаждения. За разнообразяване, а също и с цел допълнителна защита през лятото, могат да бъдат добавени широколистни дървета и храсти (Вж. Пример № 3). 

Легенда

Side slopes	Странични склонове
Flatter	По-равнинно
Earthern bern	Земен насип
50’ (feet)	15 meter
75’ (feet)	23 meter

 

Растенията, които следва да бъдат подбрани се съобразяват с условията на съответната локация, отчитайки препоръките за избор на насаждения. За формиране на бързо изграждащи се и дълготрайни баириери е важно да се комбинират бързорастящи насаждения и растения с дълъг живот.

Храстовидни насаждения: Изграждат се в редове и са най-близко разположени до звуковия източник. Препоръчват се гъсто формиращи се храсти, които издържат на сол, химикали и замърсявания.

Иглолистни растения: За предпочитане са дървета, които образуват ниско разположени клони.

Широколистни дървета: Следва да бъдат избрани по-високи дървета, които се ситуират в центъра на растителната бариера. По-висока скорсот на израстване гарантира по-бързо формирането на ефективна бариера. По-малки дървета, особено с атрактивни цветове са подходящи за разполагане вътре в бариерата - с цел постигане на допълнителен визуален и редуциращ ефект.

Източници:

http://www.ta-inc.com/newshtml/TreesAsSoundBarriers.html

http://www.medway.gov.uk/environmentandplanning/

http://www.virginiadot.org/projects/resources/4_09_highway_noise_final_report.pdf

http://blog.arborday.org/using-trees-and-shrubs-to-reduce-noise/

http://www.avtreefarm.com/files/sound-barrier.htm