Национална система за контрол качеството на въздуха
Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/ се създава и функционира в съответствие на чл. 1, т. 7 от Закона за опазване на околната среда. системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната серда от вредни въздействия. Системата се ръководи от министъра на околната среда и водите чрез Изпълнителна агенция по околна среда. ИАОС администрира Национална система за мониторинг на терторията на цялата страна като осигуряваматериално - техническите, методически и програмно-информационните ресурси, необходими за нейното функциониране и развитие. Всички измервания и наблюдения се извършват от структурите на ИАОС по единни, унифицирани методи за пробонабиране и анализи при спазване на процедурите за осигуряване на качеството на измерванията и данните. Всичка лаборатории на ИАОС са акредетирани по БДС EN ISO/IEC 17025 - "Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране" от ИА "БСА".
ИАОС поддържа база данни на национално и регионално ниво. Базите данни и на национално и регионално ниво са структорирани по компоненти на околната среда с използване на общи номенклатури.
Оценките на състоянието на компонентите на околната среда и докладванията нан данни на национално ниво се извършват от ИАОС; оценките на регионално ниво - от РИОСВ, оценките и докладванията на състоянието на водните ресурси на басейново ново - от 4 Басейнови дирекции за управление на водите.
системата се организира в съответствие на Глава осма от ЗООС и включва националните мрежи за мониторинг на: атмосферен въздух, води , земи и почви, гори и защитени територии, биологично разнообразие, радиологичен мониторинг и мониторинг на шума. В обхвата на НСМОС се включват и контролно - информационните системи за: емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, емисии на отпадъчни води във водни обекти, информационна система за отпадъци, информационна система за почвите, информационна система за биологичното разнообразие, автоматизирана система за радиационен гама - фон.
НСМ на качеството на атмосферния въздух /НСМКАВ/ на МОСВ се състои от 48 стационарни пункта, в т.ч. 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции /АИС/, 5 автоматични ДОАС системи /работещи на оптичен принцип/, както и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - КФС "Рожен", "Юндола", и "Ст. Оряхово".
В НСМКАВ ежедневно се контролират концентрациите на фини прахови частици /ФПЧ10 и ФПЧ2,5/, серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, ПАВ. Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: фенол, амоняк, толуен, ксилен, стирен, серовъглерод, сероводород, метан и наметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители.
Всички автоматични станции /АИС и ДОАС/ работят в непрекъснат режим на работа /24 часа/, като данните от тях чрез системата за пренос на данни в реално време постъпват в РИОСВ - регионална база данни и в ИАОС София, където се намира Националната база данни КАВ. системата осигурява навременно предоставяне на информацията за качество на въздуха на обществеността и отговорните институции.
На локално ниво информацията постъпва в регионален диспечерски пункт, разположен в РИОСВ - Пловдив.
Възможности на системата за контрол качеството на атмосферния въздух:
- Определяне нивото на замърсяване на атмосферния въздух;
- Определяне посоката на евентуалните източници на замърсяване на въздуха;
- Прогнозиране качеството на атмосферния въздух на база на достоверна информация, събрана за дълъг период от време;
- Предоставяне на компетентните органи на достоверна информация за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.
Пределно допустими концентрации
Качеството на атмосферния въздух се оценява чрез пределно допустими концентрации (ПДК) на вредните вещества в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1ч, 8ч, 24ч, 1 год.). Те не трябва да оказват нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека и околната среда.
ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух са регламентирани от Наредба №12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.) на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.
ПДК на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух са регламентирани в Наредба № 11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух на Министерството на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването.
ПДК на останалите показатели за качество на атмосферния въздух се регламентират от Наредба № 14/2002 г. на Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването.
Данните постъпват в реално време в Регионалната база данни за КАВ на РИОСВ-Пловдив (респективно, националната база данни за КАВ в ИАОС) и са предварителни. След проверка за достоверност и верифицирането им, окончателните данни се публикуват в тримесечните бюлетини, издавани от РИОСВ/ИАОС, на информационно табло пред сградата на общинска администрация, на официалната интернет страница на Община Пловдив, както и на сайта за Мониторинг на околната среда на територията на Община Пловдив.
Предоставяне на информация за качеството на атмосферния въздух на локално ниво
МОСВ е изготвило "Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира реда и начините за предоставяне информация на населението при превишаване на установените с Наредба №12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.).
Съгласно изискванията на инструкцията в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели, не по-късно от 60 минути от момента на отчитане на третата надпрагова средночасова концентрация на серен или азотен диоксид РИОСВ уведомяват обществеността.
Информацията, която се изпраща на ведомствата, организациите и средствата за масово осведомяване в случаите на превишаване на установените алармени прагове и показатели дава възможност за своевременно уведомяване на населението, а също така съдържа и информация за събитието, здравен риск и предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.
Мерки за предприемане при превишаване на алармените концентрации на атмосферните замърсители
Министерството на околната среда и водите утвърждава „Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели“. При установено превишаване на алармения праг на серен диоксид или азотен диоксид РИОСВ – Пловдив изпраща на съответните ведомства, организации и средства за масово осведомяване информация, съдържаща следните данни:
• дата и час на регистриране на превишението на пределно допустимата норма;
• прогноза относно очакваното изменение в нивото на замърсяване, причини за превишаването на пределно допустимите норми, засегнати географски области и времетраене на инцидента;
• чувствителни групи от населението;
• предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.
Алармен праг
Нивото на концентрация на даден атмосферен замърсител, при което съществува риск за здравето на хората при кратковременна експозиция, при което трябва да се предприемат спешни мерки се определя като алармен праг. Определени са следните алармени прагове:
• Алармен праг за серен диоксид: 500 mg/m, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2или целия район или агломерация;
• Алармен праг за азотен диоксид: 400 mg/m3измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация;
• Алармен праг за озон: 240 mg/m3, определени като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация; .
При епизоди, в които се превишават алармените прагове следва да се предприемат следните мерки, съгласно специално разработена от Министерството на здравеопазването "Информация за риска за здравето и предпазните мерки за населението, предизвикани от замърсяване на атмосферния въздух" :
• да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
• учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;
• да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
• да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
• да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;
• да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
• болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
• конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.