Основни предизвикателства пред КАВ в града
Основният източник на ФПЧ10, ФПЧ2.5 и В(а)Р са ниските емисии от индивидуалните инсталации на битовото отопление, реализирано с помощта на твърди горива – въглища и биомаса. Общо за страната нараства употребата на енергия за отопление от домакинствата, като ръст бележи употребата на въглища, биомаса, природен газ и енергия от централната топлоснабдителна мрежа, намаление има при употребата на електроенергия. На местно ниво, за град Пловдив, тази ситуация се потвърждава частично – само при употребата на биомаса и природен газ. Консумацията на енергия от централната топлоснабдителна мрежа до скоро е с намаляваща тенденция, употребата на въглища също намалява, а консумацията на електроенергия бележи ръст, противоположно на националната. Намалението в употребата на въглища се компенсира от увеличената употреба на биомаса. Нарастването на общото потребление на енергия от домакинствата с подчертано увеличение на твърдите горива е причина за увеличените емисии в битовия сектор, респективно и за нарастването на фоновите концентрации.
Общият прираст на консумираната енергия от домакинствата е свързана с повишаване на стандарта на живот, но този стремеж не използва в достатъчна степен добрите практики за повишаване на енергийната ефективност на жилищната материя.
В Пловдив има добре развита топлоснабдителна мрежа, която обаче не работи с пълен капацитет, което води до ниска ефективност, рефлектираща върху конкурентността на цената на подаваната топлоенергия. Част от дефицита сред клиентите на топлофикация се трансформира в източници на емисии от изгарянето на биомаса.
За община Пловдив и за значителна част от Пловдивска област от голямо значение са метеорологичните условия, които през студеното полугодие са причина за слабото или въобще за липсата на разсейване на замърсителите, върху които няма възможност да се влияе. Метеорологичната система за наблюдение не разполага с техническа възможност за директно анализиране на температурната стратификация и по този начин липсва основание за валидиране спрямо инверсиите на мониторинговите данни в реално време.
Основните предизвикателства, пред които е изправен Пловдив във връзка с възможните решения на проблемите, свързани с КАВ касаят различни институционни нива.
Към настоящия момент възможностите за действия на локално, общинско ниво, с цел намаляване на въздействието върху КАВ от страна на основния приносител в замърсяването, а именно комунално-битовото отопление са силно ограничени. Това е сериозен проблем, защото общинската администрация няма възможност директно да влияе върху изпълнението на този вид мерки. В тази сфера възниква необходимост от прилагане на мерки в следните аспекти:
- Иницииране на действия на национално ниво за въвеждане на: емисионни норми за ниските емисии, стандарт за качеството на твърдите горива, разрешени за използване в бита, както и за печки/камини и малки котли, контрол над експлоатационни параметри на горивните инсталации на твърдо гориво;
- Установяване влиянието на околните общини върху КАВ в община Пловдив като за целта се извърши оценка на приноса им по показателите на областно ниво – разработване на областни програми;
- Въвеждане на национално ниво изискването за монтаж на пречиствателни съоръжения или употребата на каталитични добавки към горивата за намаляване на емисиите на замърсителите в използваните понастоящем горивни източници на твърдо гориво от домакинствата;
- Ликвидиране/модернизация на малките локални топлоизточници в общинските и държавни обекти на твърди горива - стимулиране и промотиране на енергийното обновяване на битово-комунални сгради;
- Промотиране използването на ВЕИ;
- Възвръщане на клиентите на “Топлофикация Пловдив” АД и възстановяване на пълния преносен капацитет на градската топлоснабдителна мрежа, разширението й след осигуряване на конкурентни цени спрямо индивидуалните отоплителни системи;
- Разширение на градската газоснабдителна мрежа преди всичко в районите с влошено качество на въздуха;
- Усъвършенстване на метеорологичните наблюдения по отношение на инверсионните състояния (директно наблюдение) и регистрацията им в системата за мониторинг на КАВ с цел валидиране.